Почти осем години след като моята майка си отиде от този свят и още много хора си отидоха и продължават да си отиват аз продължавам да си задавам въпроси и да търся отговорите навсякъде. Реших да споделя изводите, които съм си направила до този момент, с надеждата че може би те ще помогнат на някого или поне ще бъдат повод за размисъл, в крайна сметка опазването от болестите се състои на първо място в превенцията.
1. Защо се случва? - Това сигурно е най-често задаваният въпрос, на който най-добре всеки може сам да отговори. А според мен е и въпросът, на който трябва да се обърне най-голямо внимание. Ако намерим причината, решението ще е по-лесно, отколкото ако лекуваме симптомите без да знаем, на какво се дължи. По някаква щастлива случайност през този период ми се наложи да превеждам материали от един раздел на психотерапията, наречен логотерапия, лечението при който се състои в търсене на смисъла. Моето наблюдение е, че хората които се разболяват от всякакви болести, просто са загубили смисъла, целта за която живеят. Това се наблюдава много често при хора, чиито деца порастват и започват да се грижат сами за себе си и родителите изведнъж започват да се чувстват непотребни и губят желание за живот. Именно тази възрастова група е и най-застрашена от болести - мъже и жени от 40 до 60 години. Моят съвет е всеки за себе си да открие начин да остава насаме със себе си и да търси този свой смисъл, своята цел, без която животът става безинтересен. Важно е да си поставяме високи цели, иначе след всяка малка постигната цел отново ще стигаме до дъното. Големите цели ни дават мотивация за живот. Колкото са по-големи, толкова повече време ще ни е нужно да ги постигнем, именно затова стимулът става много голям. Ако наш близък е изпаднал в подобно състояние, можем да му помогнем като се опитваме да го мотивираме да потърси цел и смисъл в живота си, да му показваме, че го обичаме, че има много други хора, които го обичат и които са готови да му помогнат, ако той само покаже желанието си за живот.
2. Какво представлява болестта? - След като сме се убедили, че имаме за какво да живеем (ние или нашият близък) може да минем към следващата стъпка- оздравяването. Звучи лесно, значи трябва да е постижимо. На първо време трябва да сме наясно, какво представлява болестта. Накратко ще кажа моя извод, който се основава на много прочетена литература и много размишления над този въпрос: различни болести не съществуват. Има само една единствена болест, която се нарича замърсяване на тялото. Имената на болестите, които познаваме обозначават само степента на замърсеност на тялото. Да, ракът може би е най-напредналият стадий на замърсеност. Затова и сме свикнали да мислим за него с такъв страх, втълпява ни се от всички страни, че е нелечим, в същото време здравната система си печели от всякаквите терапии без да дава никаква гаранция за успех. Парадоксално е, че никой не знае уж как се лекува ракът, а като отидеш в болница веднага те пращат на химиотерапия и всякакви други уж лекуващи терапии. Не се подлъгвайте с това, никакви болнични терапии не помагат. Те могат и да убият болните клетки, но наред с тях убиват и много други здрави клетки до степен, в която тялото спира да може да се бори само. Не забравяйте - ние притежаваме изначално най-силната и мощна машина, която може да се пребори с всичко, ако и дадем възможност - човешкото тяло. То има неограничени възможности, просто ние сме спрели да се вслушваме в него и да му се доверяваме, а поверяваме обикновено здравето си на други хора, защото се считаме за неспособни. Няма да обяснявам откъде идва това ни усещане, но ще кажа само че започнах да търся отговорите за всичко в природата. Нали не смятате, че Бог, който и да е той, би създал несъвършено същество, което да има нужда от някакви апарати и изкуствени таблетки, за да живее. Звучи абсурдно...
3. Как да подпомогнем оздравяването? - Вече сме наясно, че тялото ни само ще се справи и имаме цел, която ни помага по пътя, сега остава да осигурим на тялото си необходимите условия, за да може да се пребори. Това ще се случи, като започнем да му даваме колкото се може повече храна от природата и живот, в близост и в хармония с природата. Храната трябва да е колкото се може по-големи количества растителна, непреработена храна (плодове, зеленчуци, ядки), като разбира се може да използваме изобретенията на цивилизацията в правилната посока, а именно различните пасатори, блендери и сокоизтисквачки, с помощта на които може да приемаме много по-големи количества от повечето трудни за дъвчене и усвояване зеленчуци и ядки (например моркови и зеленолистни). Добре е да се добавят и сурови жълтъци към храненето, те ще ни дадат всичко останало, което растителната храна не може да ни даде. Повече относно природосъобразното хранене може да прочетете в книгите на д-р Гайдурков, Лидия Ковачева, има и хубави клипчета с д-р Емилова - все хора, които са се преборили със страшни болести и са посветили живота си на помощта на другите.
Другото условие е да дадем на тялото си спокойствие и положителни емоции. Правете това, което душата ви желае без да се съобразява с околния свят и с фокус далеч от материалното. Все пак това си е нашият живот, ние сами знаем най-добре как да си го живеем и да бъдем в хармония със себе си и всичко останало.
4. Как да постигнем всичко това? - Всеки би казал, че това хранене струва пари и че ще трябва да работи много, а това ще го стресира и така няма да има ефект. Само че не е съвсем така. Сезонните плодове и зеленчуци са най-евтината храна всъщност, освен това може да си ги набереш дори и в големия град директно от дървото, включително и орехите, а пък за яйчица все ще се намери някоя бабичка с кокошки, която на драго сърце срещу малко помощ в градината ще ви дава домашни яйчица. А за животът сред природата - в малките населени места наемите са доста символични, може дори да си купи човек къщичка за 1-2 заплати от столицата. Ако пък не ви се напуска големия град, той поне има едно голямо предимство- близостта до планината, където може да прекарвате всяка свободна минутка. Всичко е въпрос на приоритети.
5. Превенцията - дори и да не са ви поставени никакви диагнози, във ваш интерес е да изпълнявате първите четири точки, все пак няма по-сигурен лек за всички болести от превенцията.
Аз не отричам силата на медицината и по-специално на спешната медицина, но в някои случаи тя просто е безсилна, когато тялото и душата сами не искат да живеят. Може би оперативната намеса в някои от случаите би дала резултат, но трябва да се направи от специалист, човек който работи за здравето на пациента. Всичко останало е просто машина за пари.
Може би за някои всичко това ще звучи твърде наивно и идеалистично, но аз избирам да съм наивна и да вярвам в това, в силата на природата и на човека като част от нея, да си поставям високи цели и да се стремя да ги постигам, това ме кара да живея, това е моят смисъл. А вие в какво вярвате? Какви са вашите цели? Какъв е вашият смисъл? Не си ли мечтаете тайничко за един щастлив свят без болести, сред природата, където децата растат щастливо и безгрижно и в безгранична свобода?
С удоволствие ще предоставя литература на всеки, който има интерес, скоро ще я откриете и в самия блог. Благодаря за вниманието! Бъдете здрави!
