Приказка за ябълковото дърво

По случай наближаването на пролетта ви представям една от приказките, които си измислям, когато децата ме помолят за приказка вечер. Понякога те сами казват за какво да е историята, а друг път те сами ми разказват свои приказки. Важното е, че историите винаги са положителни и поучителни и развиват въображението. Ето я и нея:

Приказката за ябълковото дърво

Имало едно време момченце на име Петко. Петко живеел на село в голяма къща с родителите си, баба си и дядо си. Къщата имала голям двор с най-различни дървета и растения. Петко живеел безгрижно - играел на двора и из селото със съседските деца, помагал винаги на семейството си във всички задачи, дишал чист въздух, пиел чиста вода и се хранел с чиста храна. Но най-мното обичал да си хапва ябълки - жълти, червени, зелени, шарени. 

Един ден докато седял при баба си и си похапвал ябълка, баба му му казала: "Петко, имам една идея - може да вземеш семенцата на тази ябълка и да ги засадиш в градината. Ако се грижиш добре за тях, след години може да имаш хубаво ябълково дърво, от което да береш най-вкусните ябълки." Петко много харесал идеята и веднага се заловил за работа. Взел малката си лопатка и малката си лейчица и се отправил към двора, където да избере място за своето ябълкото дръвче. Той истински вярвал, че неговото дръвче ще порастне и предвидил колко място ще му е нужно, когато стане голямо. После изкопал малка дупчица, извадил малките семчици от огризката на ябълката си, задържал ги за малко в ръката си и ги поставил нежно в дупчицата. След това ги заровил и полял. Попял им малко, разказал им няколко приказки и ги оставил. Маркирал и оградил мястото, за да знае къде ги е заровил. След това малкото момченце всеки ден ходело при засетите семенца. Говорил им и им пеел и ги поливал редовно. Така минавали дните и седмиците.

Един пролетен ден, когато се стопил снегът, Петко отишъл да навести семенцата си и с огромна изненада видял, че там е пораснало едно малко кълнче. Той бил много щастлив. Погалил кълнчето, порадвал му се, изпял му най-любимите си песни. След това продължил да го обгрижва всеки ден, а то ставало все по-високо и по-високо. Минавали месеците, годините, кълнчето станало фиданка, фиданката станала дърво, дървото започнало да дава плод и да става все по-голямо дърво. А Петко станал батко, после татко, после дядо и прадядо. 

Минало много време и дядо Петко подготвял празненството за осемдесетия си рожден ден. Той очаквал много гости - деца, внуци, правнуци, всички със своите семейства. А мястото за празника било известно на всички - под ябълковото дърво. Дървото било станало толкова голямо, че да може под него да се събере цялото му семейство. Дошли всички гости, настанили се удобно на сянка, похапнали от най-вкусните ябълки, поговорили си и се повеселили. По едно време най-малката правнучка на дядо Петко Мими застанала до него и го попитала: "Дядо, вярно ли е, че това дърво ти си го засадил, като си бил колкото мен?" "Да, Мими - казал дядо Петко - и знаеш ли какво, ако ти засадиш семенцата от ябълката, която ядеш в момента и се грижиш добре за тях, след години може да имаш също толкова голямо дръвче." Мими много се зарадвала и веднага се заловила за работа...

И така нататък, и така нататък ...

Така завършва приказката за ябълковото дърво, но всъщност тя няма край. 

А сега и една по-кратка, но съвсем реална история:

Нашият съсед на около 85 години има внук на 25. За раждането на внука му, някой е подарил едно малко лимоново дръвче. То е расло всичките тези 25 години и дядо му се е грижил с огромна любов за него. Сега то е отрупано с лимони. Миналата пролет с голяма любов дъщерата на съседа ни откъсна един лимон и го подари на нашите деца. Те го хапнаха с наслада, а аз засадих семенцата в една саксия. А сега в саксията расте малко лимоново дръвче. 

Няма по-хубав подарък на света от живия и подарения с любов!

Обичайте, творете, създавайте, бъдете искрени и истински!!!