Ден на будителите

Мили хора, реших да споделя с вас две мои стихотверения, които написах преди време, като подарък за днешния празник...а кой знае, може да пробудят у някой идеи, вдъхновение и желание за промяна :) Пожелавам си все повече хора да започнат да отварят очите си за истинските неща в живота!

На семейството

За моите роднини аз мисля постоянно,

дори за някои това да е тъй странно.

С тях ние много се обичаме,

дори и често да не го изричаме.

За тях аз се върнах от различни светове,

за тях бих покорила много върхове,

но вече е време по своя път да поема

и със своето семейство да се заема.

Много време ми отне пътя си да разбера,

затова не мога да чакам вече ни ден, ни два,

аз искам сред природата да живея,

за нея аз от малка копнея.

Но някой би попитал: Какво ти липсва в големия град?

Вече съм казвала, но ще кажа пак:

Аз искам да живея свободно

и всяко мое дело да е благородно.

Аз искам да имам голяма градина

и малка къщичка от слама и глина,

безгрижни ще растат нашите деца,

 безгранична ще е тяхната свобода.

Въздух, вода, земя и светлина,

нима не се нуждае всеки от това,

но него го няма вече в града,

затова аз бягам, не мога вече да търпя.

А вие елате, когато решите,

отворени ще са винаги за вас вратите,

с вас ние много ще се веселим

и чудеса сред природата ще сътворим.

Моята мечта

Имам аз една мечта-

да живея извън града,

навсякъде около мен – гъста гора,

 а пред дома ми – висока върба.

Аз искам да живея в къща от глина,

построена от цялата дружина.

В нея ще има място за мнозина,

няма да сме все ние двамина.

А тази дружина - весела, смела,

такова трудно решение взела,

за тази идилия тя е копняла,

за своето селище тя е мечтала.

Тя дръзнала е от града да избяга,

да скъса тази бесилка, която я стяга,

да промени съдбата си тя е решила

и своя път е променила.

И тук в тази гъста гора,

далеч-далеч извън града,

ще живеем ние сред природата блажени,

ще бъдем вечно ний засмени.

Ще хапваме от плодовете на земята,

щастливи ще растат децата,

ще учат те от Майката природа

да живеят без собствена угода.

Да помагат на другите ще ги прави щастливи,

те никога не ще бъдат инак тъй живи,

животните ще бъдат техни приятели,

слънцето, водата и земята- техни учители.

Ето там в гъстата гора,

под нашата висока върба

ще пеем и ще се веселим

и нов хубав свят ще градим.