Кои сме ние?

LINGUAMORE е общностен център, създаден с цел да подкрепя общности от хора, чиито приоритети са еднакви или близки до нашите - животът, здравето и свободата на човека.
Центърът е създаден от двама млади хора с висше образование (немска и италианска филология), а градът в който избрахме да развиваме дейността си е Елхово. Можете да намерите контактите ни и да се запознаете с дейностите, които предлагаме в публикацията "Дейности в Лингуаморе", която виждате вдясно, в архива на блога от 2015 г. за декември месец. Там ще намерите и другите ни основни публикации: "Какво е Лингуаморе", "Подаръци от Лингуаморе", "Приоритети на Лингуаморе", "Благодарности от Лингуаморе" и "Подаръци за Лингуаморе". В архива за март 2016 г. са видими нашите цели в публикациите "МЕЧТАТА ЗА СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ", "НАШАТА ЗАДАЧА" и "ДЕЙНОСТ 1". Поддържаме живо общуване с вас чрез "Въпроси и отговори" от същия месец.

сряда, 1 август 2018 г.

Кърмене на близнаци




Здравейте!
От много време (още преди раждането на децата) обмислям да опиша всичко около моята бременност, раждане, кърмене и отглеждане на близначетата ми Добри и Здравко, но все не стигам до там. Сега реших да започна от кърменето, тъй като бях поканена да споделя опит на Седмицата на кърменето в Бургас, но няма да имам възможност да отида. Пиша това за майките както на едно дете, така и на две и повече, които се колебаят за кърменето или срещат някакви трудности. За мен няма начин да нямаш кърма и да не можеш да кърмиш, ако достатъчно го искаш и ако слушаш природните си инстинкти... Не искам да обидя никого, но според мен когато не се получава, причината е в твърде остарели вярвания, като след секцио няма кърма, кърменето става под час, дохранване и т.н. Млякото си е там, само трябва достатъчно упорство и себеотдаване, защото не е никак лесна работа, поне в началото :).

Преди раждането

И така...бях си аз щастливо бременна и спокойна как ще си имам детенце и ще си го кърмя, никога не съм си задавала въпроси, дали ще мога или дали ще имам мляко. Лекарката ме съветваше да си подготвям гърдите като ги търкам с груби кърпи, но нищо не съм правила предварително, сякаш си бях наумила, че всичко ще си дойде само. То така и стана, само дето през 34-та г.с. на видеозона се оказа, че бебенцата са две. Радостта беше голяма, но промените бяха също големи. Трябваше коренно да променим нагласата и концепцията си относно раждане, кърмене и общо взето всичко.

Раждане и болничен престой

Родих естествено в Тина Киркова в София  на 11.08.2016 г. с предварителна уговорка с д-р Киров в 37-ма г.с. (За раждането ще напиша отделно по-подробно). Дечицата не бяха много добре след раждането, защото се бяха нагълтали с околоплодна течност и прекараха в интензивното Здравко 5 дни, а Добри 8 дни. След раждането ги видях само колкото да си ги цункам и ми ги взеха. Всичките ми представи за това, как ми дават детето/децата и започвам да си го кърмя веднага, загинаха. Първият ден не ги видях повече. Дори и не се сетих за цедене на кърма, толкова се бях стресирала, че просто исках да си видя децата, да са живи, здрави и всичко друго остана на заден план. На следващия ден като ги видях за 2 минути в кувьозите, се освестих малко и реших, че е време за кърмата. Имах една ръчна помпа и започнах с опитите да се цедя, но в началото нищо не се получаваше. Казаха ми, че има електрическа помпа в болницата за общо ползване и отидох да пробвам. Първият път текна само 1 капка от едната гърда. Много се бях отчаяла, но знаех, че за кърменето се иска постоянство. На следващия ден пак отидох и вече имаше малко повече капчици коластра. След това продължих през 2 часа да се цедя с ръчната помпа и започна да се получава. На този етап не ми разрешаваха да нося на децата в интензивното, но на следващият ден казаха, че може. Тогава вече имах стимул- знаех, че това е най-доброто, което мога да направя за децата си и започнах да се цедя по часове (носи се половин час преди храненето в млечна кухня). Първият път като занесох се оказа, че се е пресякла, защото била много гъста. Коластрата беше направо оранжева на цвят. След като видях, че няма да им я дадат, всичко което изцеждах до другия ден, го замръзявах в камерата на хладилника в стаята. По-късно като ни изписаха имах сигурно над 1 л.  коластра и им я давах преди кърмене. Едва на четвъртия ден започнах да нося редовно в млечната кухня и вече ми казаха, че им я дават. Кърмата ставаше все повече. Даже някои жени по коридора ми се чудеха, как мога да имам толкова много.
И така настъпи моментът, когато на 5-тия ден ми доведоха с хиляда уговорки Здравко. Бяхме се разбрали с неонатоложката, че ако не качи за 1 ден поне малко, пак ще го върнат в интензивното. Само дето на другия ден като го измериха, беше качил 120 гр. Лекарката ме попита, дали съм му давала боб. :) Дали е от кърмата или близостта не знам, но детето се чувстваше вече на място. Здравко не успя да засуче правилно и ми се разраниха доста гърдите. Давах си му от шише и по малко от гърда, за да не привиква много към шишето. Като доведоха Добри на 8-мия ден, той веднага се вкопчи в зърното, но и на него трудно му се получаваше. За няколко дни те посвикнаха, но пък мен страшно много ме болеше и затова предпочитах да има давам най-вече с шише. Да не говорим, че прекарахме още 4 дни в болницата, в които аз трябваше да се оправям през нощта сама с 2 бебета...Купих си силиконови зърна и това доста облекчи болката, но все пак я имаше, а почивка за гърдите няма. Тъкмо пусне едното и почва другото или пък и двете едновременно искат. В началото гледах да ги кърмя по отделно, но когато имаше кой да асистира с придържане, поставяне на възглавницата и наместване, се получаваше и с двамата. Не съм им правила режим на хранене, винаги е било на поискване и до ден днешен. Единствената грешка, която смятам че допуснах е, че не ги научих да пускат гърдата като се насучат. Затова в началото се случваше да стоят на гърдата час, дори 1,5 часа без да пуснат. След това разбрах, че след 20-тата  минута е редно да се махнат, за да може да си почива гърдата. Те след това време вече не сучат. Само че моите заспиваха, събуждаха се с отворени, търсещи устички и така и не съм можела да засичам, за да ги махам и т.н. Шишетата ги премахнахме след около месец, а силиконовите зърна към третия месец. Междувременно опитвах да кърмя и без тях, но все си болеше. Има си и някакаво привикване към използването на силиконови зърна. Въпреки че бях много против всякакви мазила, си взех ланолин-гел и действието му се оказа доста облекчващо. Него се наложи да го ползвам доста време. Не съм забелязала да се е отразило по някакъв начин зле на децата.
В болницата, ден 9ти





(за съжаление нямам много кърмещи снимки, май повече са ме снимали други хора, които са намирали това за интересно :)

Седналата поза (5 мес.)

Седнала поза 2 (5 мес.)



Доста трудно ни беше и откриването на удобна поза. Аз ги кърмех почти винаги едновременно, за да спестя време, а и защото обикновено искаха едновременно. Още помня дългите нощи, в които спях седнала, а децата на възглавничката за кърмене си бяха върху мен да си пият мляко, когато си искат. Гледах в интернет за различни пози, пробвах всички и тази седналата поза ми беше най-добре и може би ми се струваше най-безопасно за децата да не се задавят и да не паднат. По-късно преминахме на легнала поза, но тогава бяха малко по-големички, иначе трябва да се повдигат на възглавници.
Кърмехме се доста често в началото, водих си едни списъци и стикахме и до 12 кърмения на ден, постепенно намаляха. С течение на времето като ги сърбяха венците се увеличаваха кърменията, иначе след годинката ги бяха понамалили.

А пък така се приспиваме сега, като сме навън и нямаме легло и количка наблизо :) всъщност е доста удобно и приятно

Зъби и хранене

Зъбките на моите близначета се забавиха доста. На Добри му порастна първото зъбче на 1г. и 1 м., на Здравко на 1г. и 2м. А аз още от 5тия месец си мислех, че им растат зъбки и затова искат да сучат толкова. Никога не сме ползвали биберони (освен този на шишето през първия месец и силиконовите зърна). Затова и мен често ме използват за тази цел. Захранването ни започна след 7мия месец с цели сурови ябълки, с които си чешеха венците, а до година и 1 месец бяха само на сурова растителна храна и сурови жълтъци, освен кърмата. Вода в началото не сме давали. Като стана по-топло на следващото лято (родени са през август) им предлагахме, но те нямаха голям интерес. Сега вече пият доста повече, но като цяло не се сещат много сами.

В момента (скоро ще навършат 2 г), кърменето е сутрин преди ставане (някъде към 5 ч се сещат и продължава доста дълго), един, най-много два пъти през деня за заспиване или след събуждане, ако са спали в количката навън, вечер за заспиване и може би още веднъж-два през нощта (понеже използваме многократни пелени от началото, през нощта се будят с рев, за да пишкат и няма друго успокоение освен гърдата, а и се опитвам да не събудим другия. Забравих да спомена, че си спим всички на един матрак на земята. Така е по-лесно с кърменето през нощта, а и са ми близо и поне няма проблем ако паднат :)
Преди 2 седмици бяха настинали и с температура, в тези случаи кърменията са много, децата искат да се гушкат постоянно, но поне знам, че с кърменето правя нещо за тях. Това е и една от многото причини за продължаване на кърменето. Когато не искат да се хранят много, кърмата е най-доброто, което мога да им дам. Лекарства не сме им давали до този момент, освен това, което са получили при раждането в болницата и което не можахме да избегнем. Не мога да кажа, че са боледували много за тези 2 години, но не и много малко. Първият път бяха на 5 месеца, оттогава да е имало още 3-4 пъти, като обикновено е хрема, температура и рядко кашлица.
В общи линии това са фактите, а чувствата? Разбира се, че без тях, нямаше да продължим 2 години. Колкото и да ми е болезнено и изтощаващо и колкото и да се оплаквам, че не си доспивам, всъщност много обичам да си ги гушкам и да знам, че единствено аз мога да им дам това и виждам, че те все още имат голяма нужда от него. Гледат ме с обич, а аз им разказвам някакви неща, а те попиват с поглед всичко. Имат все още само по 14 зъба, така че предполагам, че ще се кърмим докато излязат всички. Искам да се отбият по естествен начин. Знам, че колкото са по-големи децата, толкова по-лесно може чрез общуване да се откажат те сами (въпреки общоприетото мнение, че колкото е по-голямо детето, толкова по-трудно става отбиването...и ще кърмя докато станат на 18 г. хаха). Освен това все още нямам друг начин за приспиване и успокоение, предполагам че като станат по-големички и това чрез общуване се получава по-лесно. За отбиването ще напиша продължение, когато му дойде времето...

И така, на всички бъдещи и настоящи майки, които не знаят, дали ще могат да кърмят, искам да кажа, че всяка жена има толкова кърма, колкото е необходима на детето/децата, но трябва да го остави само да определя количествата и интервалите на кърмене. Няма жена без кърма, освен ако няма някакво заболяване, но дори и тогава би трябвало да може да се намери начин.

Кърмата е здраве, сила, живот.
Кърменето е отдаденост.
Кърменето е любов.

Пожелавам на всяка жена, която има желание, да изпитва това чувство колкото се може по-дълго!
За всякакви въпроси и нужда от подкрепа, съм насреща тук в блога, на имейл gergana_stoianova@hotmail.com или във фейсбук: Gergana Stoyanova.

Продължение - отбиване

Отбиването от кърменето на моите деца беше дълъг процес, защото изчаквах да спрат сами. Бях търпелива и търпението ми беше възнаградено. След 2г и 2м някъде започнах работа от вкъщи и вече не бяхме 24 ч на ден заедно, което доста облекчи нещата, защото само да ме видеха някъде седнала или легнала се настаняваха до мен и искаха мляко. След като започнах работа, кърменията понамаляха и остана само за приспиване вечер понякога и сутрин при събуждане. И така докато станаха на 2г и 5 м. Беше се случвало през последните седмици и на двамата да пропуснат по едно кърмене за приспиване, но на другия ден пак си искаха. По Коледа бяхме на гости на роднини в Бургас и децата бяха настинали. Едната вечер заради настинката и умората заспаха и двамата без мляко и на другия ден не си поискаха. Вечерта също. Тогава разбрах, че е дошъл моментът да се отделят. В следващите дни започнаха да подпитват, а аз им обяснявах надълго и на широко за млякото, гърдите, бебетата, големите деца и т.н. Нямаше рев, нямаше драми. И за една седмица някъде спряха и въпросите. При мен нямаше проблем - нито тежест в гърдите, нито болка. Сякаш всичко си стана по най-добрия начин в най-доброто време. Желая на всички отбиването да е толкова естествено и в правилното за това време. Вече мина година от както се отбиха и често искат да им разказвам, как са излезли от коремчето, как са пили мляко. Казват, че си спомнят. Дано да е така, защото перживяхме наистина един  прекрасен бебешки период заедно.

Няма коментари: