Идеи и цели на общностен център Лингуаморе
Целта на общностния център Лингуаморе е да помогне за
осъществяването на идеите на създателите му. Идеите ни имат същата посока,
каквато и идеите на всички останали хора – в най-общ смисъл – подобряване на условията
за живот – нашите и на следващите поколения, които ще създадем.
На първо място, това което има накъде да се подобрява в
днешно време, що се отнася до условия за живот – това е храненето. В света, в
който живеем сме свикнали да се храним масово с изкуствена, неестествена за
човека храна, която ни разболява. Ние вече знаем коя е храната, която прави
хората здрави. За да е възможно ние, нашите деца, внуци и всички поколения след
нас да имат на разположение храната, необходима за да поддържат живота и
здравето си, ние трябва да намерим начин, по който да осигуряваме прехраната си
и да осигуряваме в същото време за децата си възможността и те да правят
същото. В момента сме в ситуация в която си набавяме и произвеждаме храна, по
начин, който унищожава единствената планета, на която нашия живот е възможен.
По този начин лишаваме от възможността за живот следващите поколения от хора,
които ще създадем. Оттук лесно можем да си направим извода за основния ни
приоритет – ЖИВОТА.
Тъй като човешкият живот се осмисля от творчеството, от
създаването на нещо ново, на нещо хубаво, логично е че един здрав човек ще има
много повече желание, а и възможност да твори чрез живота си, отколкото един
хронично болен, непълноценен човек. Затова и вторият ни приоритет е ЗДРАВЕТО –
неслучайно най-често си пожелаваме един на друг именно това – да сме живи и
здрави. То, както и живота ни, зависи не само от храната, както вече
споменахме, но също и от наличието на чист въздух и чиста питейна вода. Затова,
за преследването на двете ни основни цели имаме необходимостта да отглеждаме
чиста храна и да опазваме околната среда, природата, за да имаме достъп до чист
въздух и чиста питейна вода.
Най-странното за хората около нас може би е желанието ни да
живеем извън градската среда, в която всички в днешно време сме свикнали да
живеем. Имайки предвид все още огромния поток от хора, които се стремят към
градовете, а и към градския начин на живот, дори и по селата, наистина изглежда
необичаен един такъв стремеж да се плува срещу течението. Защо го правим? До
градския начин на живот ни е довело преследването пак на същата цел, спомената
в началото – подобряването на условията за живот. И донякъде сме успели да го
направим – подобрили сме някои от факторите, които влияят на живота ни, други
пък сме влошили. Но какво още ни е донесъл съвременния начин на живот в
градовете с тясната специализация на всеки човек в дадена област? В днешно
време нямаме знанията и уменията да изградим собствения си дом – нито да
планираме точно какъв дом ни трябва и как да бъде построен, нито да намерим и
да си доставим необходимите материали, нито физически да участваме дейно в
построяването му. За специалисти по строенето на домове трябва да си платим, за
такива по планирането му също, материали трябва да си купим от специалисти по
изработването на строителни материали, дори за да започнем всичко това ни
трябват специални разрешения. За да си осигурим и останалите основни неща от
живота ни – достъп до питейна вода и такава за битови нужди, отопление в дома,
електрическа енергия, храна пак трябва в повечето случаи те да са произведени
от друг и да са доставени в домовете ни или близо до тях – естествено пак срещу
съответното заплащане. Към момента това изглежда напълно нормално. В наши дни,
за да си позволим този начин на живот, сме зависими от ресурси, които са
ограничени и след време ще се изчерпат (според много учени това ще се случи
съвсем скоро). Споменават се много варианти за нови открития, които ще заместят
изкопаемите горива, на които толкова много разчитаме, но в много случаи пак се
търсят нетрайни варианти отново с ограничени и трудни за добив ресурси. Това
води до логичния извод, че сме твърде зависими хора в такъв свят, какъвто си
създаваме през последните десетилетия или векове. Човек, или още по-зле големи
групи от хора, които не могат сами да се погрижат за подслона и прехраната си,
а разчитат на система, която няма добри перспективи за развитие в бъдеще са
изправени пред опасността от това да умират от студ или от глад, когато
системата рухне. Тоест, зависимостта ни в един градски начин на живот е твърде
много, а свободата – твърде малко. Имайки предвид, че дедите ни са умирали за свободата,
спокойно можем да кажем, че след живота и здравето, най-логично е от всички
хубави идеали, които съществуват в нашия свят да поставим СВОБОДАТА, като
третия ни основен приоритет.
Когато човек има възможността за здрав живот и свободата да
изразява себе си, всички останали неща идват по естествен път – най-нормалния
начин за един човек да се изразява свободно е чрез любов, любов на майката и
бащата към детето им, на детето към родителите му, любов между братя и сестри,
любовта на всеки един човек към останалите хора, с които споделя земята, на
която живее, общите идеи, които имат, общите дейности, които извършват заедно.
Любовта, с която учителят предава знанията и уменията си на своите ученици,
любовта с която учениците научават, разбират, осъзнават и прилагат в живота си
всяко ново знание. Любовта на лекаря към хората, чиито живот е спасил, любовта
и благодарността на спасения към неговия спасител. Хора, които се изразяват по
този начин, които общуват чрез любов не създават войни, убийства и разруха,
няма агресия, а има мир и разбирателство и се създава живот и красота. Затова
ние смятаме, че като си поставяме тези три приоритета - живота, здравето и
свободата те ще ни доведат до общуване чрез любов, а общуването чрез любов, от
своя страна, е най-доброто нещо, което сме способни да правим, за да следваме
споменатите приоритети. Не е случайно с оглед на всичко, което казахме по-горе
и името, което сме избрали за нашия проект – Лингуаморе. Така любовта ни води
към:
1. Живот
2. Здраве
3. Свобода
Няма коментари:
Публикуване на коментар