Калин
За да съм сигурен, че няма да пропусна никого, държа да
благодаря в началото на всички познати и непознати хора и сили, които по един
или друг начин са допринесли за сбъдването на мечтите ми. След това бих искал
да благодаря на най-далечните ми, от гледна точка на времето, роднини, които
имат своя принос към делата ми – на бащата и братята на моя прапрадядо Георги
Караджов за организирането, дейното им участие и предвождането на Априлското въстание
в Клисура. Дело, което прави възможен днешния ни живот в свободна България. На
далечните ми роднини от Трънско, които са се сродили с тези от Клисура, за да
се появи майка ми. На роднините ми от Монтанско за това, че са се грижели за
българската земя и са я обработвали. На роднините ми от Пазарджишко, които са
се сродили с тези от Монтанско, за да се появи баща ми. На семейството на майка
ми, затова че са й предали любовта към науката, изкуството, природата и
природосъобразния начин на живот. На семейството на баща ми, затова че са му
предали традиционни български ценности, като трудолюбие, честност и уважение
към семейството. На майка ми и баща ми, затова че са ме създали и са ми дали
всичко това, което имам за основа, за да изградя живота си такъв, какъвто искам
да бъде. На братята ми и сестра ми, затова че сме споделяли любовта помежду си
откакто сме се появили на бял свят. На всички останали роднини, както и на
всичките си приятели, с които сме преживели толкова много. На жената, заедно с
която вървим по пътя, който сме си избрали. На всички творци, които чрез
изкуството си, изразено чрез книги, музика, филми и др. ми помогнаха да осъзная
толкова важни за живота неща. На всички хора по света, които дейно се занимават
с опазването на единствения дом, с който разполагаме – Земята. На хората, които
правят така, че екологията да се случва и в България и които пазят най – ценното, което ние българите имаме –
природата ни. На хората, които са започнали да създават родови селища из
България (тази, за някои „крайна” форма на екология) и най-вече на хората, при
които видяхме примера, който ни доказа че родовите селища са възможни и тук –
нашите съседи от родовото селище между елховските села Раздел, Маломирово и
Славейково. На всички хора от елховския край, а и от цялата страна, които ни
помагат да пътуваме. На всички елховлии, с които сме общували и са ни
предлагали помощта си и с които и в бъдеще ще си бъдем полезни едни на други.
Когато човек започне да благодари е много трудно да спре,
което само показва колко удоволствие ни доставя това да засвидетелстваме
признателността си, а може би и колко рядко всъщност се досещаме да го правим.
Благодаря на всички!
Гери
Когато човек се замисли, за какво всъщност е благодарен в
този живот, може би се оказва, че има много повече неща, за които да сме
благодарни, отколкото такива, които ни карат да недоволстваме. Трябва да оценяваме
това, което ни прави щастливи и ни води по правилния път и да благодарим
достатъчно често, за да се подсещаме, че сме късметлии заради всичко, което
притежаваме.
Аз на първо място бих искала да благодаря, че съм тук на
този свят, за някои мрачен, за други красив, но пък даващ ни своите уроци всеки
ден, всяка минута, всеки миг и затова, че съм здрава, защото това е най-ценният
дар, който всеки притежава, но не всеки успява да опази. Благодаря на
родителите си, че са ме създали и на техните родители и прародители, че са
намерили пътя до този прекрасен град- Бургас, в който всичко те кара да твориш
и да мечтаеш. Благодаря им за любовта, която са ми дали и за всичко останало,
което са направили за мен, за да имам безгрижно детство и да израстна в
„правилната” среда. Благодаря им, че са ме дарили и със сестра, която е
най-добрият ми приятел и без чиито пример нямаше да съм същия човек. Благодаря
на всичките си близки, че винаги са толкова грижовни и са били до мен и в добри
и лоши моменти. Благодаря на баба и дядо, при които имах възможност в детството
си да се влюбя в селския начин на живот. Благодарна съм и на всички приятели и
хора, с които съм се срещала по пътя си и които са ме направили такава, каквато
съм сега. Благодаря на всички, които ме подкрепят в новите ми начинания и на
тези, които не ме разбират, защото така осъзнавам, какво трябва да направя, за
да ме разбират повече хора. Благодаря и за толерантността на всички към „новия”
ми начин на хранене. Благодаря и на всички падения и разочарования в живота си,
защото без тях нямаше да мога да се насладя на хубавите моменти. Благодаря на
мъжа, който е с мен по този път, който ме разбира и изслушва с всичките ми
глупави терзания и който ми вдъхва смелост, когато имам нужда. Благодаря на
Майката природа, че все още ни търпи нас – хората, въпреки че ние не спираме да
се намесваме в нейните процеси. Благодаря и на Вселената, че ни дава силата и
енергията да мечтаем, творим и да се борим за един по-добър и красив свят за
нашите деца. Благодаря и за това, че намирайки своя път, всичко в живота ми започна
да се случва с невероятна лекота. Това е моментът, в който човек осъзнава, че
това е и правилният път. Благодаря на Вселената и за това, че ме е създала
в най-прекрасната страна на света. Затова, че открих своето късче земя, където
с моя любим и моите прекрасни съседи творим новия свят!
Благодарностите са наистина без край. Мечтая за един свят, в
който ще си благодарим по-често и ще си даряваме един на друг щастие, защото
няма по-голяма награда от усмивката на човека срещу нас.
Благодаря и на всички, които са прочели и ще прочетат това,
явно сте хора, които държат на мен и заслужавате моята благодарност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар