Правилата и законите са начините, чрез които в сега съществуващото ни общество сме свикнали да уреждаме отношенията помежду си. Добре е че имаме такива, защото те ни помагат да имаме яснота около това какви взаимоотношения бихме искали да имаме едни с други.
От друга страна е хубаво да кажем, че спазването на закона е нещо, което за някои от нас до такава степен се е превърнало в начин за измерване на доброто, че пропускаме да се замислим каква е била целта на хората, които са създали определен закон, действащ към настоящия момент. Нарушаването на един закон може да се окаже по-благородно в дадена ситуация в живота на хората, отколкото сляпото му спазване. Ние сме чувстващи и мислещи същества и когато става въпрос за преценката ни, относно доброто и злото, най-доброто, което можем да направим, е да слушаме сърцата и умовете си. А законите и правилата е нормално да бъдат постоянно изменяни, според желанията и нуждите на човешките общности в частност и на обществото на хората като цяло.
Забраните и ограниченията много често или винаги водят до лоши резултати. Законите и правилата могат да бъдат добра опора, ако се спазват разумно и при нужда. Мислейки за начини, по които можем да дадем на децата си възможността да живеят в един по-добър свят, най-важното което разбрахме е че общуването с любов (Лингуаморе) и дълбоката добрина на човешката душа са основите на един от правилните пътища към света от мечтите ни.
Все пак, за да можем да придадем разбираем вид на мислите и чувствата си, решихме като общоприет подход към промени в начина на живот в обществото ни, да помислим и за някои закони, които биха могли да помогнат за основите на човешкото развитие, към което се стремим:
1. Закон за мира: Описахме първоначалния му вид, такъв, какъвто е според нашата гледна точка в Заявлението за мир, което публикувахме на 25 март в блога ( http://linguamore-liebesprache.blogspot.bg/2016/03/blog-post_25.html )
2. Закон за земята: Тъй като войните в историята на човечеството винаги са били водени поради една и съща причина (ресурси), за да имаме мира и свободата, за които мечтаем, всеки човек трябва да има възможността сам да създаде подходящи условия за живот за самия него и за децата си. Ако всеки от нас притежава достатъчно голяма по площ земя, за да създаде собствен дом, с всичко, което му е необходимо, и в същото време парцелите земя на всеки от нас са достатъчно малки, за да има достатъчно земя за всички ни, това е сигурна гаранция за наличието на тази възможност - възможността за осъществяването на мир и човешка свобода в световен мащаб.
3. Закон за човешкия живот: защита на човешкия живот от отнемането му поради престъпна небрежност: -предлагане на работни места в пътна полиция на роднини на загинали и пострадали при ПТП (пътно-транспортно произшествие). Работата им ще се състои в следене за спазване на Закона за движение по пътищата на кръстовищата, където най-много хора са: -загинали; - пострадали; -претърпели ПТП;
-предлагане на работни места в службата, която следи за безопасността на сградите (падащи части от сгради, висулки и др.), на роднини на загинали или пострадали от липсата на безопасност
4. Закон за здравето: да се предостави възможността на всеки, който иска да бъде здрав, да получи информация за това какво му е необходимо за да не губи здравето си. В случай, че някой вече е болен, с поставена диагноза, и с изписани лекарства - да има възможността чрез съвети от доказан специалист в областта на природната хигиена да възвърне здравето си и да прекрати, под лекарски контрол, приема на лекарства. Да се осигури възможността за спешна, животоспасяваща медицинска помощ на не повече от 30-40 км във която и да е точка в България.
5. Закон за свободата в образованието: предоставяне на възможност да се избира между различни форми на образование - домашно обучение, родителски кооперативи, валдорфска педагогика, демократично училище, метода на Монтесори, сугестопедия и други.
6. Подкрепа за съществуващи вече предложения за закони, които биха могли да са от полза за осигуряване на равните възможности за хората по пътя към положителните промени в начина на организация на живота ни. Може да се подкрепи широко обществено обсъждане на предложението за закон за Безусловен Базов Доход (ББД). Макар и предложение, обвързано с паричния обмен, при който има много възможности за подобрения, този закон може да даде добри основи за широкото публично обсъждане на осигуряването на равнопоставеност между българските граждани.
7. Закон за политиката (общуването): За да има някаква възможност законите, за които мислим, да имат наистина значение, ние хората, трябва да разберем какво е политиката. От това, което ние знаем за нея - тя представлява решенията на човешките общности, засягащи общите блага и нужди на хората. Тъй като целта на всички нас, най-вероятно, е да подобряваме средата за живот, т.е. да вършим добри дела, хубаво е това добротворчество - заради факта, че е общ стремеж - да присъства в названието на групите от хора, които се занимават с този вид общуване (политиката). Името на организациите, които представляват огромни групи от българския народ - политически партии - не само че е придобило отрицателен смисъл като словосъчетание, но и не извиква в съзнанието на българина никаква пряка връзка с добротворчество. И двете думи в словосъчетанието "политическа партия" не са български и заради това се явяват неподходящо название за общности от хора, които се стремят чрез добрите си дела да повишават възможностите за качествен живот на целия български народ. Една от възможностите, които имаме е да променим името на тези организации на "добротворчески общности". Така ще заложим в названието както факта, че става въпрос за общност от хора, което е основната информация, така и причината за образуването на такава общност - добротворчеството. Така ще бъде и по-трудно от морална гледна точка за един "политик" ("общественик" или "представител", а защо не дори и "добротворец") да върши дела, които не съответстват на добротворчеството. Като имаме предвид последния важен закон, който прие нашето народно събрание - за задължителното гласуване, добре е да си припомним простия и гениален израз: "Насила хубост не става!" Ако едно нещо е наистина хубаво, със сигурност ние, хората, ще го правим и без да бъдем принуждавани. А ако не е - дори и насила да ни карат - пак няма да го направим. Ние обичаме лесните решения. Преди този закон половината от нас не гласувахме, а другата половина гласувахме въз основа (в почти всички случаи) на съвсем оскъдна и недостатъчна информация за кандидатите, които избираме. Затова, да не гласуваме, въпреки задължението, което избраните от нас управляващи налагат, изглежда на пръв поглед лесно решение. Но е от лесните решения, които водят след това до по-големи трудности - не заради евентуални глоби или друго, а заради това, че проблемът с общуването помежду ни по този начин ще продължи да се задълбочава, вместо да го разрешим. Това ясно сочи, че проблемът не се състои в това дали гласуваме или не, а по-скоро се появява необходимостта да започнем всички да се интересуваме от отношенията помежду си - без значение дали ги наричаме политика или по някакъв друг начин. Оставили сме България - нашата родина - да тъне в собственото ни безразличие. Време е да променим това. За да стигнем до общуването, което ще ни позволи да се развиваме като общество, необходимо е на първо място всеки от нас да определи целта си - да си припомни или да създаде и да опише мечтата си. Така ще имаме възможността да обединим мечтите си, за да може българския народ да тръгне към обща цел. Все пак - единственият начин да стигнем до осъществяване на общата си българска мечта е да разберем каква е тя. А каква е всъщност вашата мечта?
